Търговците са длъжни по закон да предоставят на потенциалните си клиенти преддоговорна информация. Има 8 ключови информационни елемента, които трябва да представите ясно на потребителите, преди да сключат с Вас договор за продажба или услуга във Вашия магазин. Ако обаче информацията е ясна от контекста, търговецът не трябва да се притеснява за тези 8 елемента.

Последиците, ако не изпълните изискванията за предоставяне на преддоговорна информация, са различни. Първо, рискувате да не отговорите на очакванията на Вашите клиенти и да навредите на репутацията си. Второ, в законодателството са предвидени някои важни преки последици, ако определени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация не бъдат спазени. Но най-важно, рискувате да платите парична глоба съгласно националното законодателство за нарушаване на Директивата относно правата на потребителите.

Последиците, ако не изпълните изискванията за предоставяне на преддоговорна информация, са различни. Първо, рискувате да не отговорите на очакванията на Вашите клиенти и да навредите на репутацията си. Второ, в законодателството са предвидени някои важни преки последици, ако определени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация не бъдат спазени. Но най-важно, рискувате да платите парична глоба съгласно националното законодателство за нарушаване на Директивата относно правата на потребителите.

Потребителят трябва да разполага с точна преддоговорна информация. Крайната цена на предлаганите от Вас стоки или услуги трябва да бъде ясна. Това означава, че цената трябва да бъде окончателна, т.е. трябва да включва всички приложими данъци и допълнителни такси за транспорт, доставка и пощенски разходи. Ако цената не може да бъде изчислена предварително, трябва да съобщите на потребителя начина за нейното изчисляване.

Тази ситуация се отнася до сключването на така наречения „договор от разстояние“, за който всички изисквания за предоставяне на преддоговорна информация са напълно хармонизирани в ЕС. Трябва винаги да спазвате 8-те ключови изисквания за информация, но трябва да предоставите и допълнителни сведения.

Добър начин да изпълните правилата е да се използва набор от икони, които илюстрират съответните категории информация. Европейската комисия е представила модел на този адрес:http://ec.europa.eu/justice/consumer-marketing/files/model_digital_products_info_complete_bg.pdf

Всяка държава членка може да реши да определи езика, на който информацията да бъде съобщена на потребителя. В повечето случаи това е официалният език (или официалните езици) на държавата членка.

Ако предоставите информацията на език, различен от определения, се счита, че информацията изобщо не е предоставена. За да проверите кой език е избрала всяка държава членка, погледнете на адрес:http://ec.europa.eu/justice/consumer-marketing/files/overview_regulatory_choices.pdf

Следователно, ако уебсайтът на търговец е насочен към потребителите в държава членка, която е наложила езикови изисквания съгласно член 6, параграф 7 от Директивата, търговецът трябва да предостави на потребителя договорната информация на езика, определен от тази държава членка.

За момента съгласно действащото законодателство при онлайн продуктите и услугите не съществува задължение за продаване. Това обаче ще се промени с въвеждането на Регламента за геоблокирането, с който ще се наложи задължение за продаване, но не и задължение за доставяне на стоките или услугите. Съгласно законодателството на ЕС, ако Вашите търговски дейности са насочени към потребители в страни от ЕС, различни от Вашата, обикновено приложимо към договора Ви с чуждестранния потребител е законодателството на страната, в която той живее. Ако и двамата сте избрали различно законодателство, този избор не може да лиши чуждестранния Ви клиент от защитата на потребителите, която осигуряват задължителните разпоредби в държавата му на местоживеене.

Ако като търговец не искате да се смята, че насочвате дейностите си към друга страна, така че да не се налага да прилагате закони за защита на потребителите, различни от тези на Вашата страна, трябва да действате внимателно. Например, за да не създавате впечатление, че се насочвате към пазар в съседна страна, не трябва да превеждате уебсайта си на нейния език.

Отговорът на този въпрос зависи от споразумението за доставка. 14-те дена започват да текат от деня, в който клиентът влезе във владение на стоката. Това се определя например от датата, на която потребителят потвърди получаването пред фирмата за доставки.

Клиентът е длъжен да върне продукта до 14 дни от деня, в който е съобщил решението си да упражни правото си на отказ. Следователно търговецът трябва да провери на коя дата клиентът го е информирал за желанието си да върне продукта и оттогава да започне да брои 14-те дни. Ако клиентът върне пратката по-късно, търговецът може да я откаже.

Клиентът има право да огледа продукта. Ако обаче продуктът е ползван повече от необходимото, както в този случай, продавачът може да направи оценка на намалената стойност на продукта и да поиска тази сума от клиента.

Също както по-горе клиентът има право да пробва и ползва продуктите по същия начин, както биха му разрешили в магазин. Така че той може да премери обувките. Ако обаче е ползвал обувките повече от необходимото, което може да се разбере от това, че миришат, търговецът има право на обезщетение за намалената стойност. Това важи особено в случая, когато обувките вече не може да се продадат като нови.

В случай, при който клиентът е бил информиран от самото начало, че преките разходи за връщане на продукта са за негова сметка, продавачът няма задължение да поема тези разходи.

На практика задължителното потребителско законодателство в друга държава ще има значение само ако неговите правила предлагат по-голяма защита от тези във Вашата правна система или от законодателството, за което сте се споразумели с потребителя да приложите. Такъв може да бъде например случаят ако срокът на законовата гаранция според законодателството в страната на потребителя е по-голям от този съгласно Вашето национално законодателство.

Ако действително в договора, който е задължителен както за потребителя, така и за търговеца, е посочено, че обувките е трябвало да бъдат бели, ясно е, че доставените стоки не съответстват на договора. В такъв случай има голяма вероятност клиентът скоро да се оплаче и да се ползва от правото си на отказ, с което разполага, ако е пазарувал онлайн. В този случай има липса на съответствие с договора – обувките не отговарят на описанието, представено от продавача. При това положение потребителят има право да поиска замяна на белите обувки, които не съответстват на съдържанието на договора. Потребителят обаче може да приеме обувките и да поиска отстъпка.

Без съмнение потребителят не е поръчвал счупени чаши и следователно доставените стоки не съответстват на договора. Ето защо потребителят има право да поиска обезщетение и замяна на стоките.

След като бизнесът Ви вече е закрит и вероятно юридическото лице на магазина Ви също вече не съществува, може да посъветвате клиента си да се свърже пряко с производителя на стоката или да го препратите към друг магазин, в който се продават подобни стоки и марки. При всички случаи двугодишната законова гаранция започва от деня, в който потребителят е придобил продукта.

След като потребителят се обажда повече от шест месеца, след като проблемът се е появил, задължението да докаже, че е имало проблем от самото начало, е негово. Ако успее да го направи и Ви убеди, тогава двугодишната законова гаранция е в сила и потребителят има право или на подмяна, или на ремонт. Може, например, да предложите да замените само рамката, а не цялото колело.

Основата на това твърдение, че продуктите са „най-добрите“, e най-малкото не особено убедителна. В останалата част от рекламата няма нищо, което да доказва твърдението. То може да се счете за субективно и можем да приемем, че средният потребител няма да бъде заблуден.

Въпреки това е препоръчително да се внимава с този тип реклама, тъй като може да бъде сметната за заблуждаваща – „най-доброто в града“ може да бъде възприето, като че независима агенция е дала такава оценка на продавача, макар това да не е вярно. В такъв случай може да се приеме, че хората се подвеждат. Затова е препоръчително много да се внимава с този вид твърдения.
 

В подкрепа на твърдението няма достатъчно доказателства. По дефиниция твърдението означава, че пиците са с повече кашкавал от всички пици, произвеждани от конкуренти. Това може да се сметне за заблуда и може да наруши неоправдано интересите на конкурентите. По-приемливи алтернативи биха били формулировките, че пиците са с „изключително много“ или с „много“ кашкавал.

Не, не може. Това ще се сметне за нелоялна търговска практика, тъй като е една от изрично посочените в черния списък. Ще се счете, че невярно твърдите, че продуктът ще бъде наличен само при определени условия за много ограничен период от време. Смята се, че предизвиквате незабавно решение и лишавате потребителите от достатъчна възможност или време да направят информиран избор.

Може да вземете обратно продукта и да го изпратите на производителя, с когото имате споразумение. В този случай паметта на таблета очевидно е важен елемент за решението на потребителя за покупка и той е бил заблуден, ако таблетът е продаден с по-малка памет, отколкото му е била обещана.

Трябва обаче да е ясно дали наистина потребителят не е знаел за капацитета на паметта, или се опитва да получи нов таблет безплатно. Може например да посочите, че капацитетът на паметта е много ясно изписан на кутията на таблета.
 

Отговорът на този въпрос зависи от множество фактори. Това, което абсолютно трябва да се избягва, е така наречената „примамваща реклама“. Това ще бъде счетено за нелоялна търговска практика и е една от изрично посочените в черния списък в Директивата относно нелоялните търговски практики.

Трябва да знаете, че не може да предлагате изобщо тези продукти, или само ако ги имате в достатъчни количества. Ако складовата им наличност е несъразмерно ниска на фона на рекламната кампания, много е вероятно практиката да бъде счетена за нелоялна.
 

Най-лесният начин е, като отидете на платформата за ОРС ec.europa.eu/odr, изберете своя език и след това раздела „Органи за решаване на спорове“. Там е даден списък с органите за АРС във всички страни, като има възможност да изберете държава.

Обикновено органите за АРС са специализирани по определени сектори, продукти или услуги. Най-добре е да изберете този или тези, които обслужват Вашия сектор. Ако има различни възможности, може да избирате и според други характеристики – колко ще струва орган за АРС да разгледа Вашия казус, близо ли е до мястото Ви на установяване, както и други условия, които може да са важни за Вас.

Най-напред трябва да проверите какво е определено в решението на органа за АРС. Органът за АРС трябва да Ви информира какви са възможните следващи стъпки пред Вас. В някои случаи ще бъдете длъжни да следвате решението на органа за АРС, освен ако не го обжалвате в съда. В други случаи решението на този орган може да бъде само препоръка и Вие може да решите дали да я следвате, или не.

Едно от основните изисквания към органите за АРС е да бъдат неутрални и независими. Ако смятате, че орган за АРС не изпълнява това изискване, може да изпратите информация по въпроса на надзорен орган.

Ако сте онлайн търговец, може да насърчите потребителя да използва платформата за ОРС на ЕС

http://www.ec.europ.eu/odr 

На платформата се предлага автоматичен превод на всички документи, което може много да помогне в този случай.